Вестта за кончината му обяви от трибуната на Народното събрание председателят на парламента Цецка Цачева, съобщи "Фокус".

Депутатите почетоха паметта му с минута мълчание.

„Своето ярко присъствие Йордан Соколов посвети на утвърждаването на демократичните ценности, на напредъка и благоденствието на страната ни. Ще го запомним като един от зрелите и отговорни политици на българския преход. Като честен и принципен държавник, който във всички политически действия следваше своите принципи и морал. Приносът му за демократичния напредък и европейският път на България винаги ще бъде помнен и почитан от обществото ни“, каза Цачева.

Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София. Пътят му до известна степен е предначертан, защото баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на Народната партия и апелативен съдия преди 1944 г.

Йордан Соколов завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1958 г. той е адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата.

В продължение на 10 години е лектор на курсове за младши адвокати. Награждаван е с Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия. Нов етап в кариерата му започва след промяната от 1989 г.

През пролетта на 1990 година Йордан Соколов инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация (организация-съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания на СДС за Седмо Велико народно събрание. През 1990 г. е избран за член на Централната избирателна комисия от квотата на СДС. През същата година става и юридически съветник на президента Жельо Желев.

С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя стачката на 39-те. В правителството на Филип Димитров той е назначен за министър на вътрешните работи.

На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001).

Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Едновременно с това е председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията.

През 2001 г. отново е избран за депутат (2001-2005) и за заместник-председател на комисиите за борба с корупцията и за вътрешна сигурност и обществен ред и член на правната комисия.

През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна България, в която е избран за председател на вътрешнопартийния арбитраж.

През 2005 г. се отказва от участие в парламентарни избори и се завръща към адвокатската професия, а през 2011 г. се оттегля от поста и напуска партията като протест срещу общи парламентарни действия с БСП.

Йордан Соколов е женен. Със съпругата му проф. Ева Соколова имат 2 дъщери.